“Нито ден без книжки” се появи, съвсем съвременно и тривиално, като хаштаг в instagram и мъничка facebook група. Днес, почти четири години по-късно, “Нито ден без книжки” е най-голямата общност за детска литература и насърчаване на детското четене в България, но най-важна е първата думичка – общност. Десетки хиляди. Огромно сборище на хора, според моите представи – често се шегувам, че сме един малък град.
Чувството на принадлежност, което изпитвам е толкова силно и необходимо за мен, а предполагам и за всички останали членове. А те са много и разнообразни – родители, издатели, автори, илюстратори, редактори и коректори, библиотекари и учители, дори юноши в търсене на поредната интересна книга, в която да се гмурнат.
“Нито ден без книжки” днес е трамплин в правилната посока за развитие на детската литература в България – на пиедестал стоят изграждането на визуална култура и емоционална интелигентност у децата, осъзнатостта у родителите и подкрепа за ентусиазма на хората от по-малките издателства в България, които ежедневно се борят да предоставят на обществото качествени книги.
Думата “книгозавър” започна да циркулира в онлайн пространството на общността още от самото ѝ създаване през 2019 г. С времето се утвърди и се превърна в нарицателно за родители и деца, въобще хора, които имат специално място за детската литература в сърцата и животите си.
Желанието ми да визуализирам думата “книгозавър” като символ на общността се породи още в първите месеци на 2020 г., а откриването на правилните хора за целта отне малко повече време от очакваното, но не и без да си струва. Всичко започна с логото, дело на безупречната художничка Велина Мавродинова, която прие каузата на “Нито ден без книжки” като нещо лично и съкровено.
Вярвам, че правилните хора се откриват през идеите, в които могат взаимно да повярват и тогава резултатите не закъснават. Така се случи и с талантливата илюстраторка Петя Евлогиева, която със замах, сърце и огромно вдъхновение нарисува цели 12 илюстрации на книгозаври, които се превърнаха в първата колекция мърч на общността. Аз имах ясната идея за динозаври от различни видове, които имат разнородни интеракции с книги, а в процеса на рисуване нямаше почти никаква нужда от дълга комуникация, защото с Петя се разбирахме буквално с две думи. Когато работите с творец, от мен си знайте, че няма да сбъркате, ако му дадете свободата да изрази себе си през проекта. Само така идеята истински оживява и придобива характер.
